Обхват на изследователската програма

 

Областта на изследване, която групата адресира е „Дигитално обучение“, като под този термин се разбира включването на две различни, но допълващи се гледни точки: а) педагогическото използване на дигитални технологии за подпомагане и подобряване на преподаването, ученето и оценяването, и б) развитието на дигиталните компетенции на обучаемите и преподавателския състав2. Освен това, в термина дигитални компетенции се включват както основните дигитални компетенции, които могат да се очакват от всички граждани, така и по-специфични дигитални компетенции, които могат да бъдат формирани в рамките на избираемите дисциплини на учениците и студентите като подготовка за последващо обучение по информатика или работа в дигитални индустрии.

В настоящото проучване ще бъдат използвани широк спектър от съществуващи изследвания в тази област. По-конкретно, проучването ще се базира на дефинициите за компетенции от две съществуващи европейски рамки (DigComp 2.2 – Рамката на дигиталната компетентност за гражданите и DigCompEdu - Рамката на дигиталната компетентност за преподавателите, както и от съществуващите модели на ЕС за цифрова зрялост за училищата и други образователни организации (the Framework for Digital Maturity of Schools , DigCompOrg ), включително модела DigBGSchool . Членовете на екипа са запознати с тези рамки и ги използват в работата си, а също и чрез участието си в Работната група за дигитално преподаване, учене и оценяване на Европейската комисия (EC Digital Education Learning Teaching and Assessment Work Group). В изследването, свързано с университетите, ще се позоваваме и на предишна работа, извършена от член на екипа, свързана с бенчмаркинг за електронно обучение в университети в Обединеното кралство, както и върху работата по разработването на осигуряване на качество за електронно обучение и електронно оценяване съвместно с Европейската асоциация за осигуряване на качество във висшето образование - ENQA и Европейската асоциация за дистанционно образование в университетите EADTU.

Въпреки че изследванията в областта на дигиталното образование са много и разнообразни, в центъра на нашия изследователски интерес стои състоянието на дигитално образование в училищата и университетите по отношение на три аспекта – първо, разработването на политики, стандарти, показатели и насоки и т.н., второ, изследване на специфични образователни интервенции, на тяхното въздействие и фактори за успех, и трето – изследвания върху самооценките на обучаеми и учители на собствените дигитални умения и техните мнения за състоянието на дигиталното обучение, включително на неговото технологично осигуряване. Към настоящия момент изследвания, насочени към наблюдение на случващото се в „обикновените“ класни стаи по отношение на дигиталното образование (т.е. класни стаи, които не са част от иновативни проекти и интервенции) са сравнително малко, въпреки че някои проучвания са възприели и този подход .

Именно такъв подход на изследване е планиран в настоящото проектно предложение - изследване, което може да се опише като изследване на „действителното състояние“ (state of the actual) за разлика от изследване на „съвременното състоянието (state of the art) . Ние вярваме, че такъв фокус върху действителното състояние е важен, тъй като неофициалните доказателства сочат, че действителното прилагане на дигиталното образование се различава значително от картината, нарисувана от доклади от интервенционни проучвания, от една страна, и статистически доклади на национално ниво за резултати от предоставяне и усвояване на средства от проекти, от друга страна. Надяваме се, че такъв фокус ще даде възможност за усъвършенстване на съществуващите подходи за дигитализация и насоки за работа, за да се повиши ефективността на дигиталното образование.

Това е определение, дадено в European Union Digital Education Action Plan, и обяснено в European Commission (2019). Digital Education at School in Europe. Eurydice Report. Luxembourg: Publications Office of the European Union.

Конкретният фокус на тази изследователска програма е върху училищата и университетските факултети, които подготвят преподаватели и учители. Обект на изследването е педагогическата интеграция на дигиталните технологии за подпомагане и подобряване на преподаването, ученето и оценяването в училище, както и за развиване на дигитални компетентности, както като цяло, така и в специфични области на учебните програми – природни науки, хуманитарни науки и езици, като се вземат предвид възможните влияния на спецификата на учебните програми и методологията на преподаване на всяка област от учебната програма. Важна предпоставка за реализацията на тази цел е участието в изследователския екип на проекта на представители от всички факултети на Софийския университет, които предоставят програми за подготовка и квалификация на учители от всички научни/предметни области, включително училищна практика.

В България е свършено много по отношение на дигиталното образование, но е ясно, че има още много да се направи. Дигитализацията на образованието е сред основните приоритети на Министерството на образованието и науката. От една страна, министерството е разработило надеждна нормативна база и стратегии за дигитална трансформация на образованието (както училищното, така и университетското) в съответствие с европейските стратегически документи в тази област, а от друга страна отделя значими средства по национални програми за дигитализация на училищата, напр. закупуване на устройства и софтуерни средства, осигуряване на интернет връзка и изграждане на Wi-Fi мрежа, непрекъснато професионално развитие на преподавателите в тази област и насърчаване на иновациите и дигиталните технологии в учебния процес.

Въпреки тези усилия, данните за България от Education and Training Monitor 2020 по отношение на показателя „дигитално образование“ показват, че:

1) Недостатъчните цифрови умения сред учителите са пречка за използването на технологиите в класната стая. В Международното проучване за преподаване и учене (TALIS) от 2018 г. 44% от българските учители в прогимназиалния етап на средното образование съобщават, че използват ИКТ в повечето или всеки урок, малко под средното за ЕС ниво от 47% (OECD, 2019 ). Въпреки че българските учители намират дигиталните инструменти за полезни, смислената интеграция на технологиите в класната стая не е силно очевидна: по-специално учителите съобщават за липса на техническо оборудване и подходящи продукти, липса на умения и време в учебната програма .В сравнение със средното за ЕС, българските учители са склонни да имат по-малко доверие в своите цифрови умения (Европейска комисия, 2019) . Нуждата от обучение за това как да се интегрират технологиите в преподаването беше очевидна и по време на затварянето на училищата поради COVID-19, като две трети от анкетираните учители в скорошно проучване съобщават, че не са обучавани предварително за работа с онлайн платформи или програми за дистанционно обучение .

2) Необходимостта от подобряване на цифровите умения на учениците остава голяма. Едва 57% от българите на възраст 16-19 години оценяват дигиталните си умения като основни или по-високи, което е значително под средното за ЕС ниво от 82%. Освен това българските ученици в прогимназиалния етап имат по-малко доверие в своите дигитални компетенции от средното за ЕС.

3) Полагат се усилия за подобряване на ниското ниво на цифрови умения. Индексът за дигитална икономика и общество за 2020 г. поставя България на дъното на европейските класации, базирани на нивото на дигитални умения на възрастни и млади хора и ИКТ специалисти. Въпреки това през последните години се наблюдава нарастващ фокус върху подобряването на цифровите умения и дигиталното образование.

В този контекст през 2020 г. Съветът на Европейския съюз прие специфична за страната препоръка, призоваваща България да „насърчава цифровите умения и равния достъп до образование“ (Съвет на Европейския съюз, 2020 г.).

От своя опит в провеждане на обучение и практика на бъдещите учители, както и от курсовете за квалификация на учителите, преподавателите в Софийски университет установяват, че съществуват сериозни различия в нивото на дигитални компетенции на ученици, учители и училищни организации като цяло между отделните училища в отделните населени места, както и между училищата в различни градове и региони в страната. В същото време голяма част от тези проблеми не са обект на изследване нито по проекти, нито се отразяват в доклади за добри практики.

Настоящият проект е насочен към провеждане на мащабно изследване с представителни извадки на училищата и проследяване на влиянието на всички съществени фактори, които могат и оказват влияние върху реалното състояние в развитието на дигиталните компетенции на учениците, техните учители и училищните организации като цяло и на базата на получените данни и техния анализ, разработване на контекстуализирани ръководства и препоръки за заличаване на празнините както между отделните учители и ученици в България, така и между българското средно образование и Европейското.